Десет основни съвета за редакцията

[tenshi]

Редакцията е трудоемка задача и за да се занимаваш с това, ти трябват богата обща култура и добър правопис. За да придобие един превод завършен вид, трябва да премине през хубава редакция, защото – да не си кривим душата – всички сме хора и допускаме грешки, а преводачът не е машина и не му се сърдете, ако е допуснал очевидна правописна грешка… все пак неговата задача е да се съсредоточи върху предаването на смисъла и посланието на творбата, а редакторът е там, за да отстранява всички останали неточности.

1. Не вземайте превода на някого за чиста монета
Да, може това да е работа на преводача, но не си измивайте ръцете, че той не си е свършил работата, след като вие сте допуснали до бял свят неточния превод. Това важи в пълна сила, когато редактирате нещо на начинаещ преводач. Трябва да имате огромно доверие (и то да е заслужено) на преводача, за да не обръщате толкова много внимание на това дали си е свършил работата. Вярвайте ми, ако работите достатъчно дълго с един човек, ще разберете кога да му вярвате и кога да проверите дали не е сбъркал нещо.

2. Търсете смисъла в текста
Това е едно от първите неща, които трябва да изпълните по време на редакция, а именно да се запитате дали този текст има някакъв смисъл. Често при превод на сложни изречения се получава двусмислица и това непременно трябва да се избягва освен в случаите, когато това е търсеният ефект. Щом читателят прочете въпросния текст, от първия прочит трябва да е разбрал какво е посланието на творбата.

3. Следете стилистичното изразяване
Вземайте се в ръце! Характеристиките и способите на писмения и говоримия език като например реторични фигури и синтактични модели трябва да са ваши първи приятели. Много важно е да се следи цялостното звучене на превода. В това отношение едно от най-сложните неща, което трябва да се предаде чрез текста, е диалогът в мангата. Понеже той е в писмен вид, няма как да се следи за произношението на думите, т.е. къде се намира акцентът.

Много често в английския език присъствието на лично местоимение е почти задължително, докато в българския това не е така и е добре то да се избягва, ако акцентът не трябва да пада върху него. В зависимост от това, което искаме да подчертаем, в превод едно и също изречение може да се конструира по различни начини:
I never promised you a rose garden. — Аз никога не съм ти обещавал(а) розова градина.
I never promised you a rose garden. — Никога не съм ти обещавал(а) розова градина.
I never promised you a rose garden. — Никога не съм обещавал(а) розова градина на тебе.

4. Важността на правописа
Има ли смисъл да казвам колко е важно това? Ако досега не сте го разбрали, по-добре не се захващайте с редакция. Ако не обръщате достатъчно внимание на правописа при редактирането, повярвайте ми, ще оставите у читателя усещането, че сте свършили наистина калпава работа. При необходимост четете и препрочитайте, допитвайте се до правописен речник или потърсете нечие чуждо мнение. Правописните грешки са това досадно нещо, което веднага се набива в очите на един по-начетен човек. И все пак сме българи, ако не можем да пишем правилно на собствения си език, къде сме тръгнали тогава?

5. Внимание - пунктуация!
О, не, не извръщайте поглед от значението на пунктуацията за цялостния принос към смисъла на един текст. Тя отразява синтактичното и интонационно разчленяване на текста с оглед на неговото по-лесно възприемане и вярно и адекватно разбиране при четене. Препинателните знаци имат толкова важна роля и силно влияние върху начина на възприемане от останалите хора, че допускайки наглед нищожна грешка, можете да предизвикате голяма каша.

Пример 1:
1) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън, готви се.
2) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън — готви се.
Тук виждаме замяна на препинателни знаци. Докато в първото изречение се използва запетая, във второто сме я заменили от тире. И ще си кажете: „Какво толкова? Нали обозначаваме, че има пауза.” Да, да, ама не. В 1) действията се представят като независими едно от друго, т.е. констатират се факти. В 2) се настоява, че има причинно-следствена връзка между паленето на огън и готвенето. Тирето в този случай на първи прочит може да се замени с думата „следователно” и по този начин изречението изразява смисъл на умозаключение (например: Брей, и те готвят храната си, а не я ядат сурова!).

Пример 2:
1) Да се обеси, не да се помилва.
2) Да се обеси не, да се помилва.
Както се вижда разликата е една-единствена запетая в двете изречения, но смисълът е тотално различен. Докато в първия вариант вие току-що осъдихте на смърт някого, във втората – го помилвахте.

6. Чуждици, жаргони и диалектизми
В превод, особено на манга, е почти неизбежно да не се сблъскаме с подобни неща. Виждайки ги в един текст, не скачайте веднага да оправяте, тъй като понякога тяхната употреба е необходима. Разбира се, не бива да се прекалява с употребата им, но и те биха намерили своето място в един текст.

Например, чуждиците са особено подходящи за реплики на чужденец. Жаргоните биха ви свършили чудесна работа, ако говорещите са израснали в гето или членуват в тясно специализиран кръг, а диалектизмите – е, ако в оригинал героят говори на някакъв диалект, защо и в българския превод не го направим така?

7. Местоимения
О, да, това е една болна тема. Много хора бъркат употребата на възвратни и притежателни местоимения. Други обичат да ползват под път и над път лични местоимения. Затова вашата работа при редакция ще е да следите внимателно за тези части на речта и да се намесите при необходимост. Не подценявайте значението на местоименията за цялостното усещане, което ще остави текста у читателя, защото подобни неточности биха внушили на хората, че имате неправилен начин на изказ и лоша грамотност.

8. Как да подходим към бележките на преводача?
Това, че преводачът е оставал бележки и разяснения към своя превод, не означава, че това не е пряко свързано с вашата работа на редактор. Бележките също трябва да бъдат прегледани, да се провери дали наистина са необходими и не можем ли да избегнем нуждата от тях. Ако не можем да минем без допълнителните обяснения, те също трябва да са написани на книжовен български език, така че захващайте се и прочетете бележките от преводача. Все пак читателят трябва да разбере какво му обяснявате.

9. Давайте съвети на преводача
Преводачите са нито безгрешни, нито е задължително да са на ниво "учител по български език". Затова, когато забележите, че преводачът прави систематично едни и същи грешки, би било хубаво да му дадете съвет. Споделяйте своето знание с преводачите – и те са хора, и те се учат. Не се страхувайте, че ще ви се обидят или ще ги откажете от работата, ако им посочите грешките. Просто използвайте подходящ тон.

10. Четете, четете и пак четете!
Един редактор никога не бива да казва, че това го може най-добре, защото има толкова неща, а човек е така ограничен в знанието си, че просто не си заслужава да се изхвърляме. Вместо това четете, четете и четете още! Винаги има какво да се научи и област, с която да се запознаете, а колкото по-богата е вашата обща култура, толкова по-лесно ще можете адекватно да изпълните своята роля на редактор. Не забравяйте, че било то волейболни термини или агротехнически спецификации, вие сте човекът, който трябва да ги познава.

[samara]

Хмм, трябва да почна да следвам повечето от тези съвети, когато редактирам.
Доста често се усещам, че си чета колкото да видя дали звучи добре и дали няма някоя фрапантна правописна грешка.