Десет основни съвета за редакцията
Posted: 22 Jun 2015, 20:42
Редакцията е трудоемка задача и за да се занимаваш с това, ти трябват богата обща култура и добър правопис. За да придобие един превод завършен вид, трябва да премине през хубава редакция, защото – да не си кривим душата – всички сме хора и допускаме грешки, а преводачът не е машина и не му се сърдете, ако е допуснал очевидна правописна грешка… все пак неговата задача е да се съсредоточи върху предаването на смисъла и посланието на творбата, а редакторът е там, за да отстранява всички останали неточности.
1. Не вземайте превода на някого за чиста монета
Да, може това да е работа на преводача, но не си измивайте ръцете, че той не си е свършил работата, след като вие сте допуснали до бял свят неточния превод. Това важи в пълна сила, когато редактирате нещо на начинаещ преводач. Трябва да имате огромно доверие (и то да е заслужено) на преводача, за да не обръщате толкова много внимание на това дали си е свършил работата. Вярвайте ми, ако работите достатъчно дълго с един човек, ще разберете кога да му вярвате и кога да проверите дали не е сбъркал нещо.
2. Търсете смисъла в текста
Това е едно от първите неща, които трябва да изпълните по време на редакция, а именно да се запитате дали този текст има някакъв смисъл. Често при превод на сложни изречения се получава двусмислица и това непременно трябва да се избягва освен в случаите, когато това е търсеният ефект. Щом читателят прочете въпросния текст, от първия прочит трябва да е разбрал какво е посланието на творбата.
3. Следете стилистичното изразяване
Вземайте се в ръце! Характеристиките и способите на писмения и говоримия език като например реторични фигури и синтактични модели трябва да са ваши първи приятели. Много важно е да се следи цялостното звучене на превода. В това отношение едно от най-сложните неща, което трябва да се предаде чрез текста, е диалогът в мангата. Понеже той е в писмен вид, няма как да се следи за произношението на думите, т.е. къде се намира акцентът.
Много често в английския език присъствието на лично местоимение е почти задължително, докато в българския това не е така и е добре то да се избягва, ако акцентът не трябва да пада върху него. В зависимост от това, което искаме да подчертаем, в превод едно и също изречение може да се конструира по различни начини:
I never promised you a rose garden. — Аз никога не съм ти обещавал(а) розова градина.
I never promised you a rose garden. — Никога не съм ти обещавал(а) розова градина.
I never promised you a rose garden. — Никога не съм обещавал(а) розова градина на тебе.
4. Важността на правописа
Има ли смисъл да казвам колко е важно това? Ако досега не сте го разбрали, по-добре не се захващайте с редакция. Ако не обръщате достатъчно внимание на правописа при редактирането, повярвайте ми, ще оставите у читателя усещането, че сте свършили наистина калпава работа. При необходимост четете и препрочитайте, допитвайте се до правописен речник или потърсете нечие чуждо мнение. Правописните грешки са това досадно нещо, което веднага се набива в очите на един по-начетен човек. И все пак сме българи, ако не можем да пишем правилно на собствения си език, къде сме тръгнали тогава?
5. Внимание - пунктуация!
О, не, не извръщайте поглед от значението на пунктуацията за цялостния принос към смисъла на един текст. Тя отразява синтактичното и интонационно разчленяване на текста с оглед на неговото по-лесно възприемане и вярно и адекватно разбиране при четене. Препинателните знаци имат толкова важна роля и силно влияние върху начина на възприемане от останалите хора, че допускайки наглед нищожна грешка, можете да предизвикате голяма каша.
Пример 1:
1) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън, готви се.
2) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън — готви се.
Тук виждаме замяна на препинателни знаци. Докато в първото изречение се използва запетая, във второто сме я заменили от тире. И ще си кажете: „Какво толкова? Нали обозначаваме, че има пауза.” Да, да, ама не. В 1) действията се представят като независими едно от друго, т.е. констатират се факти. В 2) се настоява, че има причинно-следствена връзка между паленето на огън и готвенето. Тирето в този случай на първи прочит може да се замени с думата „следователно” и по този начин изречението изразява смисъл на умозаключение (например: Брей, и те готвят храната си, а не я ядат сурова!).
Пример 2:
1) Да се обеси, не да се помилва.
2) Да се обеси не, да се помилва.
Както се вижда разликата е една-единствена запетая в двете изречения, но смисълът е тотално различен. Докато в първия вариант вие току-що осъдихте на смърт някого, във втората – го помилвахте.
6. Чуждици, жаргони и диалектизми
В превод, особено на манга, е почти неизбежно да не се сблъскаме с подобни неща. Виждайки ги в един текст, не скачайте веднага да оправяте, тъй като понякога тяхната употреба е необходима. Разбира се, не бива да се прекалява с употребата им, но и те биха намерили своето място в един текст.
Например, чуждиците са особено подходящи за реплики на чужденец. Жаргоните биха ви свършили чудесна работа, ако говорещите са израснали в гето или членуват в тясно специализиран кръг, а диалектизмите – е, ако в оригинал героят говори на някакъв диалект, защо и в българския превод не го направим така?
7. Местоимения
О, да, това е една болна тема. Много хора бъркат употребата на възвратни и притежателни местоимения. Други обичат да ползват под път и над път лични местоимения. Затова вашата работа при редакция ще е да следите внимателно за тези части на речта и да се намесите при необходимост. Не подценявайте значението на местоименията за цялостното усещане, което ще остави текста у читателя, защото подобни неточности биха внушили на хората, че имате неправилен начин на изказ и лоша грамотност.
8. Как да подходим към бележките на преводача?
Това, че преводачът е оставал бележки и разяснения към своя превод, не означава, че това не е пряко свързано с вашата работа на редактор. Бележките също трябва да бъдат прегледани, да се провери дали наистина са необходими и не можем ли да избегнем нуждата от тях. Ако не можем да минем без допълнителните обяснения, те също трябва да са написани на книжовен български език, така че захващайте се и прочетете бележките от преводача. Все пак читателят трябва да разбере какво му обяснявате.
9. Давайте съвети на преводача
Преводачите са нито безгрешни, нито е задължително да са на ниво "учител по български език". Затова, когато забележите, че преводачът прави систематично едни и същи грешки, би било хубаво да му дадете съвет. Споделяйте своето знание с преводачите – и те са хора, и те се учат. Не се страхувайте, че ще ви се обидят или ще ги откажете от работата, ако им посочите грешките. Просто използвайте подходящ тон.
10. Четете, четете и пак четете!
Един редактор никога не бива да казва, че това го може най-добре, защото има толкова неща, а човек е така ограничен в знанието си, че просто не си заслужава да се изхвърляме. Вместо това четете, четете и четете още! Винаги има какво да се научи и област, с която да се запознаете, а колкото по-богата е вашата обща култура, толкова по-лесно ще можете адекватно да изпълните своята роля на редактор. Не забравяйте, че било то волейболни термини или агротехнически спецификации, вие сте човекът, който трябва да ги познава.
1. Не вземайте превода на някого за чиста монета
Да, може това да е работа на преводача, но не си измивайте ръцете, че той не си е свършил работата, след като вие сте допуснали до бял свят неточния превод. Това важи в пълна сила, когато редактирате нещо на начинаещ преводач. Трябва да имате огромно доверие (и то да е заслужено) на преводача, за да не обръщате толкова много внимание на това дали си е свършил работата. Вярвайте ми, ако работите достатъчно дълго с един човек, ще разберете кога да му вярвате и кога да проверите дали не е сбъркал нещо.
2. Търсете смисъла в текста
Това е едно от първите неща, които трябва да изпълните по време на редакция, а именно да се запитате дали този текст има някакъв смисъл. Често при превод на сложни изречения се получава двусмислица и това непременно трябва да се избягва освен в случаите, когато това е търсеният ефект. Щом читателят прочете въпросния текст, от първия прочит трябва да е разбрал какво е посланието на творбата.
3. Следете стилистичното изразяване
Вземайте се в ръце! Характеристиките и способите на писмения и говоримия език като например реторични фигури и синтактични модели трябва да са ваши първи приятели. Много важно е да се следи цялостното звучене на превода. В това отношение едно от най-сложните неща, което трябва да се предаде чрез текста, е диалогът в мангата. Понеже той е в писмен вид, няма как да се следи за произношението на думите, т.е. къде се намира акцентът.
Много често в английския език присъствието на лично местоимение е почти задължително, докато в българския това не е така и е добре то да се избягва, ако акцентът не трябва да пада върху него. В зависимост от това, което искаме да подчертаем, в превод едно и също изречение може да се конструира по различни начини:
I never promised you a rose garden. — Аз никога не съм ти обещавал(а) розова градина.
I never promised you a rose garden. — Никога не съм ти обещавал(а) розова градина.
I never promised you a rose garden. — Никога не съм обещавал(а) розова градина на тебе.
4. Важността на правописа
Има ли смисъл да казвам колко е важно това? Ако досега не сте го разбрали, по-добре не се захващайте с редакция. Ако не обръщате достатъчно внимание на правописа при редактирането, повярвайте ми, ще оставите у читателя усещането, че сте свършили наистина калпава работа. При необходимост четете и препрочитайте, допитвайте се до правописен речник или потърсете нечие чуждо мнение. Правописните грешки са това досадно нещо, което веднага се набива в очите на един по-начетен човек. И все пак сме българи, ако не можем да пишем правилно на собствения си език, къде сме тръгнали тогава?
5. Внимание - пунктуация!
О, не, не извръщайте поглед от значението на пунктуацията за цялостния принос към смисъла на един текст. Тя отразява синтактичното и интонационно разчленяване на текста с оглед на неговото по-лесно възприемане и вярно и адекватно разбиране при четене. Препинателните знаци имат толкова важна роля и силно влияние върху начина на възприемане от останалите хора, че допускайки наглед нищожна грешка, можете да предизвикате голяма каша.
Пример 1:
1) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън, готви се.
2) Цялото семейство живее в юртата. Пали се огън — готви се.
Тук виждаме замяна на препинателни знаци. Докато в първото изречение се използва запетая, във второто сме я заменили от тире. И ще си кажете: „Какво толкова? Нали обозначаваме, че има пауза.” Да, да, ама не. В 1) действията се представят като независими едно от друго, т.е. констатират се факти. В 2) се настоява, че има причинно-следствена връзка между паленето на огън и готвенето. Тирето в този случай на първи прочит може да се замени с думата „следователно” и по този начин изречението изразява смисъл на умозаключение (например: Брей, и те готвят храната си, а не я ядат сурова!).
Пример 2:
1) Да се обеси, не да се помилва.
2) Да се обеси не, да се помилва.
Както се вижда разликата е една-единствена запетая в двете изречения, но смисълът е тотално различен. Докато в първия вариант вие току-що осъдихте на смърт някого, във втората – го помилвахте.
6. Чуждици, жаргони и диалектизми
В превод, особено на манга, е почти неизбежно да не се сблъскаме с подобни неща. Виждайки ги в един текст, не скачайте веднага да оправяте, тъй като понякога тяхната употреба е необходима. Разбира се, не бива да се прекалява с употребата им, но и те биха намерили своето място в един текст.
Например, чуждиците са особено подходящи за реплики на чужденец. Жаргоните биха ви свършили чудесна работа, ако говорещите са израснали в гето или членуват в тясно специализиран кръг, а диалектизмите – е, ако в оригинал героят говори на някакъв диалект, защо и в българския превод не го направим така?
7. Местоимения
О, да, това е една болна тема. Много хора бъркат употребата на възвратни и притежателни местоимения. Други обичат да ползват под път и над път лични местоимения. Затова вашата работа при редакция ще е да следите внимателно за тези части на речта и да се намесите при необходимост. Не подценявайте значението на местоименията за цялостното усещане, което ще остави текста у читателя, защото подобни неточности биха внушили на хората, че имате неправилен начин на изказ и лоша грамотност.
8. Как да подходим към бележките на преводача?
Това, че преводачът е оставал бележки и разяснения към своя превод, не означава, че това не е пряко свързано с вашата работа на редактор. Бележките също трябва да бъдат прегледани, да се провери дали наистина са необходими и не можем ли да избегнем нуждата от тях. Ако не можем да минем без допълнителните обяснения, те също трябва да са написани на книжовен български език, така че захващайте се и прочетете бележките от преводача. Все пак читателят трябва да разбере какво му обяснявате.
9. Давайте съвети на преводача
Преводачите са нито безгрешни, нито е задължително да са на ниво "учител по български език". Затова, когато забележите, че преводачът прави систематично едни и същи грешки, би било хубаво да му дадете съвет. Споделяйте своето знание с преводачите – и те са хора, и те се учат. Не се страхувайте, че ще ви се обидят или ще ги откажете от работата, ако им посочите грешките. Просто използвайте подходящ тон.
10. Четете, четете и пак четете!
Един редактор никога не бива да казва, че това го може най-добре, защото има толкова неща, а човек е така ограничен в знанието си, че просто не си заслужава да се изхвърляме. Вместо това четете, четете и четете още! Винаги има какво да се научи и област, с която да се запознаете, а колкото по-богата е вашата обща култура, толкова по-лесно ще можете адекватно да изпълните своята роля на редактор. Не забравяйте, че било то волейболни термини или агротехнически спецификации, вие сте човекът, който трябва да ги познава.